По ужасен навик, със събуждането се пресягам за телефона.
7 август 2020, 09:46, 376 непрочетени съобщения.
Както си бях казал и предната сутрин, и сутринта преди това, „ще ги прочета после“.
Правя кафе и сядам на терасата да го пия. Вкъщи съм от 163 дни, но навън градът вибрира от живот.
Политиката за социална дистанция издържа месец и половина. След това моето поколение се вдигна на бунт. Тези, на които не им дремеше за възрастните и уязвимите, се съюзиха с конспираторите, според които никакъв коронавирус няма, както и с тези, които искрено се притесняваха, че демокрацията е в опасност и държавите прекаляват с рестрикциите, подкрепени донякъде и от тези, които просто не издържаха да са затворени вкъщи с децата си. Тия групи започнаха да се надушват онлайн още в началото, но до първия месец решителността им стигаше до едното виртуално мрънкане. После обаче пробиви започнаха да се появяват в най-големите медии по света и да вдъхват кураж на недоволните. Като видяха положителния отзвук, вълната яхнаха опозициите. Няколко журналистически разследвания показаха, че тия пробиви били добре финансирани от индустриите, които губеха от спрялата икономика, от невидимите, но напълно съзнателни ръце на големите играчи на пазара. Тия разследвания потънаха в шумотевицата, която последва.
И така, след третото самоубийство на социално изолиран, Тръмп вдигна мерките и каза, че по-добре да жертваме някои, отколкото да жертваме всички. След САЩ последваха Бразилия и Великобритания, които така и не бяха предприели много рестриктивни мерки. Седмица по-късно мерките вдигна Германия, същият следобед я последваха всички от Централна и Източна Европа. Скандинавските държави, Франция и държавите в Южна Европа удържаха идеята за човечност още две седмици и после се предадоха под вътрешен и външен натиск, една по една, в същия ред. Испания беше последна, но в крайна сметка също свали извънредното положение и правителството си, което го защитаваше до последно.
Наричаха го поколенческата революция и за нея се говореше с такъв патос, все едно бяхме променили системата. А бяхме направили точно обратното – бяхме спасили система, която не бяхме изградили, която никога не е била наша и никога не е работела в наша полза. Система, която заради вируса имахме истински шанс да трансформираме. Имахме възможност да дадем нови значения, да си дадем сметка, че икономиката е фикция, че собствеността е фикция, че пазарите са фикция, че парите са фикция, че държавите са фикция, че шибаното ни напрегнато ежедневие е фикция, че скоростта, с която трябва да учим, да работим, да се забавляваме дори, е фикция, че тия неща сме ги измислили ние и можем да ги преизмислим по начин, който да работи за всички, вместо за някои и който няма да убива нас и планетата. Избрахме обаче да преосмислим единствено ценността на човешкия живот – и да го жертваме за някои, за да му се радват други.
Телефонът продължава да вибрира, съобщенията да се трупат, а аз нямам никакво желание да участвам в това ново общество, което е като старото, но всъщност съвсем не е, защото избра съзнателно да избие огромни части от населението си, да ги рови в масови гробове или както прочетох последния път, когато посмях да отворя медия – да мисли как да прави пари от телата им.
Скоростните избори инсталираха от десни по-десни правителства в цяла Европа, а Тръмп – като герой на поколенческата революция (каква ирония!) – си осигури преизбиране в Америка.
Първоначално се включих в мрежите на съпротива, но безпомощността им ме побъркваше, та в крайна сметка просто прекарвах половината ден в пиене на кафе на терасата, другата половина – в пиене на уиски на терасата, после спях и сънувах кошмари.
Някой ден може би щях да събера смелост да отворя съобщенията, да кажа на близките си, че съм добре (въпреки че не съм добре, нищо от това не е „добре“), може би щях да намеря сили да започна отново да работя, или дори да изляза. Може би щях отново да намеря смисъл да се включа в борбата за преизмисляне на света ни, която сега щеше да е по-трудна от всякога.
Мисля си за този някой ден, докато гледам залеза и допивам четвъртата чаша уиски.
Телефонът показва 7 август 2020, 21:09, 423 непрочетени съобщения. Три месеца от края на света.