Сериали

От малък имам известен интерес към човеците, но като цяло страня от тях. Защото на мен най-много ми е интересна човешката драма, а срещите ми с хората обикновено са свързани с писъци или късане на опашката ми. Не знам кой каза на човеците за опашката, но голяма беда ни навлече.

Преди няколко години живях с едно семейство на село, драма да искаш. Всяка нощ скандали и все по-изобретателни бяха: кой с кого ще се скара и за какво. Но едно от децата най-после ме откри и разбира се, откъсна ми опашката. Възможно най-тъпото нещо, което може да ти се случи, докато си се излежаваш на слънце и размишляваш за вселената. Разсърдих се и си тръгнах, та така приключи първият сезон от риалити формата, който ми организираха човеците.

Но в оня топъл есенен ден, когато срещнах Недо и Мила, вече се бях затъжил за малко драма. И още като ги видях, си помислих – тука драма ще има. Да не бъда разбран погрешно, внимавам да не съдя по външния вид. Знам ги аз тия работи, но от половин километър се виждаше, че той я довлякъл на тая разходка в планината, на която тя въобще не иска да бъде (и за която не е знаела как да се облече). Тъй че нарочно си останах на мястото и се преструвах, че се излежавам на слънце. Така де, то аз наистина се излежавах на слънце.

Първо ме видя той, но искрено ме хареса Мила. Нейно беше и предложението да ме вземат. Оставих ги да си мислят, че са ме надхитрили, но реално сам влязох в бутилката. Вече вкъщи, устроиха ми нелош аквариум близо до прозореца, насипаха ми камъни, в една плитка съдинка ми наляха вода… И така започна нашето съвместно живеене.

Недо и Мила бяха съвсем друг тип забавление. Ако в предишното семейство се крещеше постоянно, в това се говореше само мило, глас не се повишаваше и се искаше истински майсторлък да разбереш кой от какво е недоволен и как прикрито ще го изрази. Мила например редовно му показваше среден пръст, когато Недо не гледаше. Той пък имаше навика да не отговаря на въпроси или коментари, които го дразнеха. Най-пасивно-агресивното мълчание, което съм чувал. Всъщност не-чувал.

Тия неща не бяха всеки ден де, като цяло и двамата се справяха много успешно да разиграват театъра на щастлива двойка, явно убедили себе си, че ако го играят добре, все едно не е театър. И тука вече не знам дали са успели, защото от моето удобно място на първи ред, това си беше театър пар екселанс.

Нещата загрубяха след смяната на времето. Обидно рано започна да се стъмва навън, а вкъщи като че ли никога не беше светло, толкова тегаво вървеше между тях двамата. Паралелно си живееха животите, в едно пространство, но без контакт. Тая работа изисква концентрирано усилие, си мислех, докато се прозявах, защото от мойта зрителска гледна точка туй тихо напрежение започваше да доскучава. Една вечер – тъкмо беше паднал първият сняг, което аз усещах по цялото си тяло, защото дограмата беше старичка – изглеждаше, че нещата отиват към някаква точка на пречупване. Недо подреждаше чиниите с толкова тракане, че сигурно се чуваше долу на улицата. Аз обаче не спирах да се прозявам и тъкмо, когато Мила влезе с физиономия, безпогрешно изразяваща бойна готовност, заспах. Тъпа работа.

***

Събудих се няколко месеца по-късно и заварих идилична картина – бяха се сгушили на дивана и гледаха някакъв сериал. В моя риалити сериал героите ми гледаха сериал, смешничко. Аз прочее обичах сериали, с предишните ми питомци гледах чудесен детективски. Но Недо заспа бързо още преди да разбера за какво се разказва в този.

Мила разбра, че съм се събудил на следващия ден, докато щастливо говореше по телефона с някого. Хубаво е, когато някой се радва да те види. От телефонния разговор разбрах, че дори ме водили на ветеринар, който бил в потрес, но все пак им обяснил, че гущерите спят зимен сън. Предложил им да ме преместят в по-топла част от къщата, но те решили, че не искат да пречат на природните ми инстинкти. Иронично е това, при положение, че ме държат в аквариум. Хора… какво да ги правиш.

Дни по-късно разбрах с кого е говорила по телефона Мила – с Миро, тайното й гадже. Говореше с него постоянно, когато Недо го нямаше. Мила и Миро, много е звучно. После чух, че го нарича „моят човек“, когато говори с Гери. И това вече ми се стори нечестно и ми стана мъчно за Недо.

Но и Недо, оказа се, си намерил свой човек, докато съм спал. Жоро. И докато Миро и Мила се виждаха само някъде другаде, Жоро идваше вкъщи. Недо и Жоро – по-малко звучно, но Жоро ми се стори симпатичен.

Гимнастиките около поддържането на паралелни връзки бяха особено интересни. И Мила и Недо уж безгрижно се разпитваха кой кога какво ще прави, колко време ще се бави, „о, това е чудесно, тъкмо аз ще свърша повече работа на спокойствие“, „супер се подрежда“. Хахаха. Супер щеше да се подреди, ако си оставите картите на масата и си напаснете графиците. Много исках да им го кажа, но след гафа с опашките, не се издаваме повече пред хората. Само им гледаме сеира.

***

Настана лято и слънцето се задържаше достатъчно над аквариума, за да се припичам на воля. Недо излъга Мила, че ще пътува по работа и замина за Гърция с Жоро. Мила излъга, че ще работи, но си взе отпуска и Миро практически се пренесе вкъщи за седмицата. И в рамките на няколко дни станах свидетел на толкова много секс, че започна да ми става неудобно. А на мен много трудно ми става неудобно.

И си мислех как Недо може да се прибере всеки момент и ей това ще е сцена, която си заслужава, но вместо това той се обади да каже, че му се налага да остане още седмица. Явно добре си прекарваше в Гърция.

След обаждането на Недо си тръгнах. Трудно ми е да си го призная, но се привързвам към питомците си. Разправям насам-натам как си падам по сеирите и сравнявам животите им със сериали, но това е само за да се правя на интересен. Защото всъщност ги заобичвам. В онзи бавен летен следобед, когато Недо се обади, си дадох сметка, че нещата вече няма как да проработят. Това беше облогът, който сключих със себе си онзи ден в планината, когато ги видях за пръв път. И понеже го сключих със себе си, спечелих. Но понеже го сключих със себе си, загубих. Иначе се радвам и за двамата, че са намерили начин да са щастливи. Просто не заедно.

Казах ли ви, че ме кръстиха Ру? На някой си Ру Пол. Доколкото разбрах, ако искам да гледам тоя сериал, ще трябва да си намеря гей двойка. Но Ру ми харесва, мисля да го запазя. Това е първото ми име, дадено от човеци.

И още нещо ще призная. От първото си семейство не си тръгнах заради инцидента с опашката. Скандалите бяха започнали да стават агресивни и след втория побой си тръгнах. Надявам се, че не съм си тръгнал само аз, но не знам дали Вики ме е последвала.  

Въобще, иска ми се човеците това да научат от мен: да се препичат повече на слънце и да знаят кога да си тръгнат. А, и да спрат да ми късат опашката.

Ру