Най-дългото стягане на багаж, което така и не започва.
Толкова съм уморен, че на моменти забравям за всичко неслучило се, за всичко, което предстои и дори за сърцето ми, разпарчетосано между трима доктори, никой от които не може сам да го закърпи. Не че някой се опитва.
Истинското пътуване било пътуването към себе си. Но какво става, ако вземем, че стигнем до крайната точка и не ни хареса това, което намерим?
nokeyholder 